7 июл. 2011 г., 21:50

На моята планета

978 0 1

                                         На моята планета

 

                        Намерих своя свят -

                       моя мъничка планета!

                        Открих го в утре,

в сутрешния аромат

на росната трева,

на полско цвете.

 

Открих сред прашната Вселена,

че днес е по-добър от вчера,

че детски смях щом вън се рей,

ще има утре,

ще има днес,

ще се живей!

 

И моля се,

и боря се!

Не го крадете,

не тъпчете безпощадно, не рушете,

не погубвайте и своята душа, която дреме сгушена

в туй, що грабиш!

Обичай!

Радвай се!

Живей!

Така ще има днес,

ще има утре...

 

Така си мисля, но дума не изричам,

защото днес това е моят малък свят,

защото днес, сега на него се обричам

и не искам нищо, никой -

само себе си...

 

Дума не изричам - с дъха си,

с мъничка калинка си шептим -

вятърът ни гушка,

а слънцето целува ни, земята ни обгръща.

 

И ето двете как дочакахме нощта,

как се гмурнахме във нощната дъбрава

да чуем малкото щурче,

да броим звездите,

да усетим лунна топлина

и да знаем, че не сме сами, а двете...

Две ли!? - всъщност сме мнозина

и в компания богата,

в пир от аромат,

ще дочакаме зората

да потули на страстите вкуса -

с росата...

Да се гмурнем пак в аромата на полето и цветята...

 

Така на моята планета

живеем си сговорно - в мир,

така се рея сред полето

без днес, без утре -

просто шир...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...