На моята планета

                        Намерих своя свят -

                       моя мъничка планета!

                        Открих го в утре,

в сутрешния аромат

на росната трева,

на полско цвете.

Открих сред прашната Вселена,

че днес е по-добър от вчера,

че детски смях щом вън се рей,

ще има утре,

ще има днес,

ще се живей!

И моля се,

и боря се!

Не го крадете,

не тъпчете безпощадно, не рушете,

не погубвайте и своята душа, която дреме сгушена

в туй, що грабиш!

Обичай!

Радвай се!

Живей!

Така ще има днес,

ще има утре...

Така си мисля, но дума не изричам,

защото днес това е моят малък свят,

защото днес, сега на него се обричам

и не искам нищо, никой -

само себе си...

Дума не изричам - с дъха си,

с мъничка калинка си шептим -

вятърът ни гушка,

а слънцето целува ни, земята ни обгръща.

И ето двете как дочакахме нощта,

как се гмурнахме във нощната дъбрава

да чуем малкото щурче,

да броим звездите,

да усетим лунна топлина

и да знаем, че не сме сами, а двете...

Две ли!? - всъщност сме мнозина

и в компания богата,

в пир от аромат,

ще дочакаме зората

да потули на страстите вкуса -

с росата...

Да се гмурнем пак в аромата на полето и цветята...

Така на моята планета

живеем си сговорно - в мир,

така се рея сред полето

без днес, без утре -

просто шир...