на Надежда
О, утрините - със свежестта
на птиците.
Това дете, което скачаше
като на дама,
за да не настъпи сенките.
Цъфтежа на далечните бадеми,
рисунка на ръката …
И тези диви слънчогледи
на тебе подарявам
( на дланите ми слиза
вятъра).
Думи нищо не значещи
като:
" Стани, Лазаре!"
Господи!
Подарявай Надежди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены
