Sep 17, 2006, 9:39 AM

на Надежда

  Poetry
739 0 8
О, утрините - със свежестта
на птиците.
Това дете, което скачаше
като на дама,
за да не настъпи сенките.
Цъфтежа на далечните бадеми, 
рисунка на ръката …
И тези диви слънчогледи
на тебе подарявам
( на дланите ми слиза
вятъра).
Думи нищо не значещи
като:
" Стани, Лазаре!"
                       Господи!
Подарявай Надежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...