17.09.2006 г., 9:39 ч.

на Надежда 

  Поезия
581 0 8
О, утрините - със свежестта на птиците. Това дете, което скачаше като на дама, за да не настъпи сенките. Цъфтежа на далечните бадеми, рисунка на ръката … И тези диви слънчогледи на тебе подарявам ( на дланите ми слиза вятъра). Думи нищо не значещи като: " Стани, Лазаре!" Господи! Подарявай Надежди.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??