23 февр. 2014 г., 19:38

На нашата любов

586 0 0

НА НАШАТА ЛЮБОВ

Ти си мойта гълъбица,
единствената ми в света.
С теб се чувствам като птица...
Огъня си ми в кръвта!

Мойте чувства при теб спряха.
В теб се влюбих до уши.
И в света за нас разбраха...
Радостта във мен личи!

И сега по теб въздишам!
 Търся те навред безспир.
Стихове за тебе пиша,
от любов аз нямам мир!

Щом със теб се запознахме,
чувствата си ти признах.
Дълъг път ний извървяхме,
на Седмото додето спрем!

Твоя поглед и усмивка,
думите ти и гласа,
твойта огнена усмивка,
в гроба ще ги отнеса!

О, велика моя обич,
пламнала от поглед пръв,
минала през сто тегоби,
придобила плът и кръв!

 Гледам те... О, ненагледна,
радвам ти се всеки час!
 Ти си първа и последна -
истинската между нас!

Знам, че има хубавици...
Пълен е света със тях,
но за мене ти една си,
и затуй на теб се спрях!


1951г. Първомай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....