Feb 23, 2014, 7:38 PM

На нашата любов

  Poetry » Love
585 0 0

НА НАШАТА ЛЮБОВ

Ти си мойта гълъбица,
единствената ми в света.
С теб се чувствам като птица...
Огъня си ми в кръвта!

Мойте чувства при теб спряха.
В теб се влюбих до уши.
И в света за нас разбраха...
Радостта във мен личи!

И сега по теб въздишам!
 Търся те навред безспир.
Стихове за тебе пиша,
от любов аз нямам мир!

Щом със теб се запознахме,
чувствата си ти признах.
Дълъг път ний извървяхме,
на Седмото додето спрем!

Твоя поглед и усмивка,
думите ти и гласа,
твойта огнена усмивка,
в гроба ще ги отнеса!

О, велика моя обич,
пламнала от поглед пръв,
минала през сто тегоби,
придобила плът и кръв!

 Гледам те... О, ненагледна,
радвам ти се всеки час!
 Ти си първа и последна -
истинската между нас!

Знам, че има хубавици...
Пълен е света със тях,
но за мене ти една си,
и затуй на теб се спрях!


1951г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...