НА НАШАТА ЛЮБОВ
Ти си мойта гълъбица,
единствената ми в света.
С теб се чувствам като птица...
Огъня си ми в кръвта!
Мойте чувства при теб спряха.
В теб се влюбих до уши.
И в света за нас разбраха...
Радостта във мен личи!
И сега по теб въздишам!
Търся те навред безспир.
Стихове за тебе пиша,
от любов аз нямам мир!
Щом със теб се запознахме,
чувствата си ти признах.
Дълъг път ний извървяхме,
на Седмото додето спрем!
Твоя поглед и усмивка,
думите ти и гласа,
твойта огнена усмивка,
в гроба ще ги отнеса!
О, велика моя обич,
пламнала от поглед пръв,
минала през сто тегоби,
придобила плът и кръв!
Гледам те... О, ненагледна,
радвам ти се всеки час!
Ти си първа и последна -
истинската между нас!
Знам, че има хубавици...
Пълен е света със тях,
но за мене ти една си,
и затуй на теб се спрях!
1951г. Първомай
© Христо Славов Всички права запазени