15 янв. 2011 г., 20:30
Измъкнах се, повярвай ми, от нищото
и виждам теб, а теб те няма,
завъртам се с надежда, търся чистото,
но миражът само е пред мене без промяна…
С думи ти успя да ме откъснеш
от моята застинала скала
и сърцето каменно, което тайно носих,
да допреш до теб и залееш с топлина.
Изпълваш ме с всичко всевъзможно,
претрупваш ме с безкрайни светлини,
дори сънят страхуващ се ме гали,
че спя за теб с отворени очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация