Измъкнах се, повярвай  ми, от нищото

и виждам теб, а теб те няма,

завъртам се с надежда, търся чистото,

но миражът само е пред мене без промяна…

С думи ти успя да ме откъснеш

от моята застинала скала

и сърцето каменно, което тайно носих,

да допреш до теб и залееш с топлина.

Изпълваш ме с всичко всевъзможно,

претрупваш ме с безкрайни светлини,

дори сънят страхуващ се ме гали,

че спя за теб с отворени очи.

Дано са вечни чуствата, които носим

и е трайна безграничната им власт,

защото аз любов не помня да ме търси

постоянно в сънища, в сълзи и грях.

Обичам те, любовно огледало,

това ми стига, за да бъда нараним,

единствено от теб и никой друг изцяло,

че ме вика ти, потърси и откри.