На облаче са кацнали...
На облаче са кацнали...
Към мен пътуват думи. Твои думи.
Събрани в песни или в стихове.
Отпили тишина от нощи будни.
Надпели и стогласи ветрове.
Към мен летят, крилати и безкрили.
Ни дъжд, ни буря може да ги спре.
Вселената се учи да ги срича,
на сто езика да ги преведе.
Дори из въздуха тежи очакване.
А дните-охлюви едва пълзят...
Но ето ги, на облаче са кацнали.
И падат върху мене. Като дъжд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
