На облаче са кацнали...
На облаче са кацнали...
Към мен пътуват думи. Твои думи.
Събрани в песни или в стихове.
Отпили тишина от нощи будни.
Надпели и стогласи ветрове.
Към мен летят, крилати и безкрили.
Ни дъжд, ни буря може да ги спре.
Вселената се учи да ги срича,
на сто езика да ги преведе.
Дори из въздуха тежи очакване.
А дните-охлюви едва пълзят...
Но ето ги, на облаче са кацнали.
И падат върху мене. Като дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
