На облаче са кацнали...
Към мен пътуват думи. Твои думи.
Събрани в песни или в стихове.
Отпили тишина от нощи будни.
Надпели и стогласи ветрове.
Към мен летят, крилати и безкрили.
Ни дъжд, ни буря може да ги спре.
Вселената се учи да ги срича,
на сто езика да ги преведе.
Дори из въздуха тежи очакване.
А дните-охлюви едва пълзят...
Но ето ги, на облаче са кацнали.
И падат върху мене. Като дъжд.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
