На отсрещния бряг
те познах с цвете в ръка
и студена блещукаща сълза
по румените ти бузи
Пътеката пред мен пропада
залезът дописва последните си редове
от гадателка зная сърцето ти има крила
нетърпеливи да се понесат над пурпурните планини
в мислите си те викам остани
ала зная трябва да полетиш
аз те чакам под липа уханна
на една скала отвесна на отсрещния бряг
© Венцислав Трифонов Все права защищены