На отсрещния бряг
те познах с цвете в ръка
и студена блещукаща сълза
по румените ти бузи
Пътеката пред мен пропада
залезът дописва последните си редове
от гадателка зная сърцето ти има крила
нетърпеливи да се понесат над пурпурните планини
в мислите си те викам остани
ала зная трябва да полетиш
аз те чакам под липа уханна
на една скала отвесна на отсрещния бряг
© Венцислав Трифонов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
