На отсрещния бряг
те познах с цвете в ръка
и студена блещукаща сълза
по румените ти бузи
Пътеката пред мен пропада
залезът дописва последните си редове
от гадателка зная сърцето ти има крила
нетърпеливи да се понесат над пурпурните планини
в мислите си те викам остани
ала зная трябва да полетиш
аз те чакам под липа уханна
на една скала отвесна на отсрещния бряг
© Венцислав Трифонов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
