5.11.2011 г., 17:50

На отсрещния бряг

1.3K 0 5

На отсрещния бряг
те познах с цвете в ръка
и студена блещукаща сълза
по румените ти бузи

 

Пътеката пред мен пропада
залезът дописва последните си редове
от гадателка зная сърцето ти има крила
нетърпеливи да се понесат над пурпурните планини

в мислите си те викам остани
ала зная трябва да полетиш
аз те чакам под липа уханна
на една скала отвесна на отсрещния бряг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...