В ден слънчев, прекрасен обади се майка:
- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.
При малкото слънце ще идем в зори,
за майка му бързо букет набери.
Изтичах веднага. Не виждах, не чувах.
Не бях на земята, сякаш сънувах.
Аз вече бях „лелка” и знайте ли вий
от радост голяма сърцето как бий?
Полетяхме с „Москвич"-а, изпитана марка.
Нямаше и час… просто по цигарка.
Във болницата тати спирачки закова.
Чак мазилка рухна от комина на върха. ...