В ден слънчев, прекрасен обади се майка:

- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.

При малкото слънце ще идем в зори,

за майка му бързо букет набери.

Изтичах веднага. Не виждах, не чувах.

Не бях на земята, сякаш сънувах.

Аз вече бях „лелка” и знайте ли вий

от радост голяма сърцето как бий?
 

Полетяхме с „Москвич"-а, изпитана марка.

Нямаше и час… просто по цигарка.

Във болницата тати спирачки закова.

Чак мазилка рухна от комина на върха.

Посрещна ни на входа засукана сестра.

Баща ми се „облиза”, погледнал ù вида.

Във смях избухнах аз, сестрата онемя.

Когато майка ритна баща ми във крака.

Момченцето красиво, тъй жизнено  и мило,

погледна ме с усмивка, едва се появило.

Но после изведнъж с писклив гласец почуди,

алармата повреди на съседното „Ауди”.

Днес вече мъж голям е. Чаровник и умник.

Девойките омайва в новия чепик.

С  родители прекрасни, отдали любовта си.

Увереност и сила предали на сина си.

 05.06.2012г.