5 июн. 2013 г., 14:03

На Поета

1.2K 0 3

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -

нежен повей, тиха музика. 

С криле 

докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята.
Забравените листи 

шепнеха съдбовно
и в своя тлеещ пламък 

догаряха злокобно.

 

Догаряха злокобно забравените листи,

забравените листи шепнеха 

съдбовно.

Из стаята ти рееше се твоя дух 

свободно.
С криле 

докосна книгата на масата.
Силен повей, нова музика.
Ти влезе леко с' стъпките на вятъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Я Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз се придържам към мнението на rozza, но нали така започва ! Просто иска време, бих искал да видя и следващите...
  • !!*
  • съдбовно, свободно, злокобно...
    избягвайте това,маниерно е, не звучи добре
    Сега видях че си само на 17

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...