5 июн. 2013 г., 14:03

На Поета

1.2K 0 3

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -

нежен повей, тиха музика. 

С криле 

докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята.
Забравените листи 

шепнеха съдбовно
и в своя тлеещ пламък 

догаряха злокобно.

 

Догаряха злокобно забравените листи,

забравените листи шепнеха 

съдбовно.

Из стаята ти рееше се твоя дух 

свободно.
С криле 

докосна книгата на масата.
Силен повей, нова музика.
Ти влезе леко с' стъпките на вятъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Я Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз се придържам към мнението на rozza, но нали така започва ! Просто иска време, бих искал да видя и следващите...
  • !!*
  • съдбовно, свободно, злокобно...
    избягвайте това,маниерно е, не звучи добре
    Сега видях че си само на 17

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....