5 июн. 2013 г., 14:03

На Поета

1.2K 0 3

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -

нежен повей, тиха музика. 

С криле 

докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята.
Забравените листи 

шепнеха съдбовно
и в своя тлеещ пламък 

догаряха злокобно.

 

Догаряха злокобно забравените листи,

забравените листи шепнеха 

съдбовно.

Из стаята ти рееше се твоя дух 

свободно.
С криле 

докосна книгата на масата.
Силен повей, нова музика.
Ти влезе леко с' стъпките на вятъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Я Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз се придържам към мнението на rozza, но нали така започва ! Просто иска време, бих искал да видя и следващите...
  • !!*
  • съдбовно, свободно, злокобно...
    избягвайте това,маниерно е, не звучи добре
    Сега видях че си само на 17

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...