5.06.2013 г., 14:03

На Поета

1.2K 0 3

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -

нежен повей, тиха музика. 

С криле 

докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята.
Забравените листи 

шепнеха съдбовно
и в своя тлеещ пламък 

догаряха злокобно.

 

Догаряха злокобно забравените листи,

забравените листи шепнеха 

съдбовно.

Из стаята ти рееше се твоя дух 

свободно.
С криле 

докосна книгата на масата.
Силен повей, нова музика.
Ти влезе леко с' стъпките на вятъра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Я Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се придържам към мнението на rozza, но нали така започва ! Просто иска време, бих искал да видя и следващите...
  • !!*
  • съдбовно, свободно, злокобно...
    избягвайте това,маниерно е, не звучи добре
    Сега видях че си само на 17

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...