5 jun 2013, 14:03

На Поета

  Poesía
1.2K 0 3

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -

нежен повей, тиха музика. 

С криле 

докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята.
Забравените листи 

шепнеха съдбовно
и в своя тлеещ пламък 

догаряха злокобно.

 

Догаряха злокобно забравените листи,

забравените листи шепнеха 

съдбовно.

Из стаята ти рееше се твоя дух 

свободно.
С криле 

докосна книгата на масата.
Силен повей, нова музика.
Ти влезе леко с' стъпките на вятъра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Я Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз се придържам към мнението на rozza, но нали така започва ! Просто иска време, бих искал да видя и следващите...
  • !!*
  • съдбовно, свободно, злокобно...
    избягвайте това,маниерно е, не звучи добре
    Сега видях че си само на 17

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...