14 мар. 2008 г., 21:03

На полянката

1.3K 0 0

На полянката

 

Две мечета със перчеми

хапвали си там бадеми.

Хапвали и изведнъж

завалял ги ситен дъжд.

Скрили се под капинов трън,

но Слънчо върнал ги навън.

Тъй те двамата щастливи

на полянката решили,

да си поиграят двама

с камъче на "Дама".

Скачали и весело се смяли,

но в миг насреща си видяли

 Зайко бял, приятел техен

скачал с топката си весел.

Футбол славен се играл

докато Слънчо е заспал.

Разделили се другари

и над тъмните върхари

Луната си снага простря,

докато дойде сутринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...