14 мар. 2008 г., 21:03

На полянката

1.3K 0 0

На полянката

 

Две мечета със перчеми

хапвали си там бадеми.

Хапвали и изведнъж

завалял ги ситен дъжд.

Скрили се под капинов трън,

но Слънчо върнал ги навън.

Тъй те двамата щастливи

на полянката решили,

да си поиграят двама

с камъче на "Дама".

Скачали и весело се смяли,

но в миг насреща си видяли

 Зайко бял, приятел техен

скачал с топката си весел.

Футбол славен се играл

докато Слънчо е заспал.

Разделили се другари

и над тъмните върхари

Луната си снага простря,

докато дойде сутринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...