14.03.2008 г., 21:03

На полянката

1.3K 0 0

На полянката

 

Две мечета със перчеми

хапвали си там бадеми.

Хапвали и изведнъж

завалял ги ситен дъжд.

Скрили се под капинов трън,

но Слънчо върнал ги навън.

Тъй те двамата щастливи

на полянката решили,

да си поиграят двама

с камъче на "Дама".

Скачали и весело се смяли,

но в миг насреща си видяли

 Зайко бял, приятел техен

скачал с топката си весел.

Футбол славен се играл

докато Слънчо е заспал.

Разделили се другари

и над тъмните върхари

Луната си снага простря,

докато дойде сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...