На прага
Стоим на прага.
В някакво безвремие.
И нито вън, и нито вътре.
Тук,
където се сбогуваме и вдъхваме
на нещо ново
идващия дъх...
Стоим на прага.
В спомени и блянове
като на кино
в драматичен филм
и уж играем,
но встрани се гледаме
и всяка тръпка
щедро си делим...
На прага сме.
Избързват някои...
Гърми шампанското
преди Часа...
Търпението е чуждо
в тези темпове
и скорости,
присъщи на века...
Стоим на прага.
Вече няма връщане.
След малко ще пристъпим.
Погледни –
в очите ми отново има нежност,
а в твоите надежда...
Може би...
Стоим на прага.
Нека тук оставим
излишното,
което ни тежи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
