На прага
Стоим на прага.
В някакво безвремие.
И нито вън, и нито вътре.
Тук,
където се сбогуваме и вдъхваме
на нещо ново
идващия дъх...
Стоим на прага.
В спомени и блянове
като на кино
в драматичен филм
и уж играем,
но встрани се гледаме
и всяка тръпка
щедро си делим...
На прага сме.
Избързват някои...
Гърми шампанското
преди Часа...
Търпението е чуждо
в тези темпове
и скорости,
присъщи на века...
Стоим на прага.
Вече няма връщане.
След малко ще пристъпим.
Погледни –
в очите ми отново има нежност,
а в твоите надежда...
Може би...
Стоим на прага.
Нека тук оставим
излишното,
което ни тежи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
