22 февр. 2009 г., 09:28
Ти помниш ли нашите първи любови,
Приятелю мой, ненаситен в игрите?
Понякога гушкахме някои нови.
Животът, обаче, излезе по-хитър.
Понякога той ни отпускаше леко,
а после ни стискаше здраво за шията.
Не зная добре ли е, че си далеко....
Не знаеш, приятел, заля ме помията...
А някога, в детството, ние мечтаехме,
че хора ще станем, добри и нормални.
Момичета много със тебе желаехме.
Какво се получи? - Любови витални! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация