На приятеля ми
Ти помниш ли нашите първи любови,
Приятелю мой, ненаситен в игрите?
Понякога гушкахме някои нови.
Животът, обаче, излезе по-хитър.
Понякога той ни отпускаше леко,
а после ни стискаше здраво за шията.
Не зная добре ли е, че си далеко....
Не знаеш, приятел, заля ме помията...
А някога, в детството, ние мечтаехме,
че хора ще станем, добри и нормални.
Момичета много със тебе желаехме.
Какво се получи? - Любови витални!
И въпреки всичко не ще се оплакваме.
Каквото заслужихме, туй и дойде ни.
Любовите стари отново очакваме,
но ти без присъствие, аз - със проблеми.
Какво ни остава - отново напиване,
със стари китари за стари любови
среднощните песни. Едно разотиване
и всеки във свойте семейни окови...
© Илко Карайчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Зеф, не си на кеф! Аз мисля, че ако човек си избере "окови" по-мярка може да се чувства добре (нямам предвид садо-мазо... глупости)!
-
Чудесен стих,за прекрасно приятелство и малките-големи неща от живота!Сърдечни поздрави!!!
Разсконспирирах те...
-
Стефан Данаилов пееше в една песен, че "раздялата не носи свобода"...
Свободата я носим в сърцата си. Семейните окови не са нищо друго, освен навика от течението.
Хареса ми стихът ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
