zefpet (Илко Карайчев)
40 613
22.02.2009 г., 9:28 ч.

На приятеля ми 

  Поезия » Друга
738 0 3
 

Ти помниш ли нашите първи любови,

Приятелю мой, ненаситен в игрите?

Понякога гушкахме някои нови.

Животът, обаче, излезе по-хитър.

 

Понякога той ни отпускаше леко,

а после ни стискаше здраво за шията.

Не зная добре ли е, че си далеко....

Не знаеш, приятел, заля ме помията...

 

А някога, в детството, ние мечтаехме,

че хора ще станем, добри и нормални.

Момичета много със тебе желаехме.

Какво се получи? - Любови витални!

 

И въпреки всичко не ще се оплакваме.

Каквото заслужихме, туй и дойде ни.

Любовите стари отново очакваме,

но ти без присъствие, аз - със проблеми.

 

Какво ни остава - отново напиване,

със стари китари  за стари любови

среднощните песни. Едно разотиване

и всеки във свойте семейни окови...

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зеф, не си на кеф! Аз мисля, че ако човек си избере "окови" по-мярка може да се чувства добре (нямам предвид садо-мазо... глупости)!
  • Чудесен стих,за прекрасно приятелство и малките-големи неща от живота!Сърдечни поздрави!!!
    Разсконспирирах те...
  • Стефан Данаилов пееше в една песен, че "раздялата не носи свобода"...
    Свободата я носим в сърцата си. Семейните окови не са нищо друго, освен навика от течението.
    Хареса ми стихът ти!
Предложения
: ??:??