На приятеля ми
Ти помниш ли нашите първи любови,
Приятелю мой, ненаситен в игрите?
Понякога гушкахме някои нови.
Животът, обаче, излезе по-хитър.
Понякога той ни отпускаше леко,
а после ни стискаше здраво за шията.
Не зная добре ли е, че си далеко....
Не знаеш, приятел, заля ме помията...
А някога, в детството, ние мечтаехме,
че хора ще станем, добри и нормални.
Момичета много със тебе желаехме.
Какво се получи? - Любови витални!
И въпреки всичко не ще се оплакваме.
Каквото заслужихме, туй и дойде ни.
Любовите стари отново очакваме,
но ти без присъствие, аз - със проблеми.
Какво ни остава - отново напиване,
със стари китари за стари любови
среднощните песни. Едно разотиване
и всеки във свойте семейни окови...
© Илко Карайчев All rights reserved.
