24 сент. 2011 г., 19:51

На път

529 0 2

Аз пътувах. Ти пътуваше.

Аз бях с къса коса. Ти беше с дълга.

Аз те гледах. Ти ме гледаше.

Аз бях с черни очи. Ти беше с кафяви.

Аз си мислех за теб. Ти си мислеше за мен.

Аз бях висок. Ти беше ниска.

Аз те харесвах. Ти ме харесваше.

Аз бях никой. Ти беше някоя.

Аз исках да ти кажа нещо. Ти също.

Аз пътувах. Ти слезе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиан Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...