На път
Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път...
свих страха си
във шепичка малка
и го скътах дълбоко,
дълбоко в душата
Да не бъде от никой видян
Да не бъде от никой познат!
Когато тръгнах на път...
Аз оставих най-милите хора
Ала знаех, дъждът... нямаше
нямаше как да отмие калта
и даже най-светла дъгата
да огрееше,
нямаше как,
да промени там небосвода...
И аз тръгнах...
Претръпнала тръгнах
Когато тръгнах...
Преборих страха
и опора ми бяха едно детско лице
и едно мъжко рамо...
Когато тръгнах,
не знаех къде
тази моя пътека
ще изведе...
Само знаех,
че съм длъжна,
да извървя
даже най-дългият път
Да изкача
даже най-високият връх
Да преодолея всяка буря
и всеки погром...
Да намеря пътека
Моя пътека,
която да води
към сигурен дом!
Когато тръгнах...
Нямах нищо!
Ала знаех, че
съм стъпила
на свободният път...
Valentina Mitova
05/04/2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
