ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
10.04.2024 г., 9:15 ч.

На път 

  Поезия » Гражданска
173 1 4

 

Когато тръгнах на път

Нямах нищо във джоба

Нямах даже мечти,

нито розови сънища

Когато тръгнах на път...

свих страха си

във шепичка малка

и го скътах дълбоко,

дълбоко в душата

Да не бъде от никой видян

Да не бъде от никой познат!

Когато тръгнах на път...

Аз оставих най-милите хора

Ала знаех, дъждът... нямаше

нямаше как да отмие калта

и даже най-светла дъгата

да огрееше,

нямаше как,

да промени там небосвода...

И аз тръгнах...

Претръпнала тръгнах

Когато тръгнах...

Преборих страха

и опора ми бяха едно детско лице

и едно мъжко рамо...

Когато тръгнах,

не знаех къде

тази моя пътека

ще изведе...

Само знаех,

че съм длъжна,

да извървя

даже най-дългият път

Да изкача

даже най-високият връх

Да преодолея всяка буря

и всеки погром...

Да намеря пътека

Моя пътека,

която да води

към сигурен дом!

Когато тръгнах...

Нямах нищо!

Ала знаех, че

съм стъпила

на свободният път...

 

Valentina Mitova

05/04/2024

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Пепи❣️Благодаря Юри❣️Благодаря Акеми❣️Благодаря Ви приятели за прочита и милите думи❤️❣️
  • Съдбата обича смелите и амбициозните хора. Поздрави, Валентина.
  • Браво - свободният път! 👍
  • Но си знаела, че вървиш по своя път.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??