Казваш, че не сме си повече нужни,
но дали това е само оправдание?
И искаш всички нощи теменужни
да заличим за назидание.
Нищо не е вече както преди.
Характерите вдигнаха освободително въстание.
Извадихме от себе си любовните стрели,
а в раните посипахме страдание.
Затворихме по навик тежките врати
и тръгнахме с безумно обещание,
че някой ден, когато станем по-добри,
ще довършим почнатото начинание. ...