бармах (Леонид Стоянов)
103 724
14 янв. 2008 г., 12:26

На раздяла 

  Поэзия » Любовная
619 0 8

Казваш, че не сме си повече нужни,

но дали това е само оправдание?

И искаш всички нощи теменужни

да заличим за назидание.

 

Нищо не е вече както преди.

Характерите вдигнаха освободително въстание.

Извадихме от себе си любовните стрели,

а в раните посипахме страдание.

 

Затворихме по навик тежките врати

и тръгнахме с безумно обещание,

че някой ден, когато станем по-добри,

ще довършим почнатото начинание.

 

Времето минава, а във него аз и ти

сме само миг във вековно измерение.

Мен преболя ме, вече само кърви.

Дано и ти намерила си утешение.

 

Нощем често мисля за отминалите дни,

по-точно за процентното съотношение.

Амур отново да уцели нашите гърди,

дали възможно е такова съвпадение?

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??