На раздяла
Казваш, че не сме си повече нужни,
но дали това е само оправдание?
И искаш всички нощи теменужни
да заличим за назидание.
Нищо не е вече както преди.
Характерите вдигнаха освободително въстание.
Извадихме от себе си любовните стрели,
а в раните посипахме страдание.
Затворихме по навик тежките врати
и тръгнахме с безумно обещание,
че някой ден, когато станем по-добри,
ще довършим почнатото начинание.
Времето минава, а във него аз и ти
сме само миг във вековно измерение.
Мен преболя ме, вече само кърви.
Дано и ти намерила си утешение.
Нощем често мисля за отминалите дни,
по-точно за процентното съотношение.
Амур отново да уцели нашите гърди,
дали възможно е такова съвпадение?
© Леонид Стоянов All rights reserved.
