Защо в усмивката й виждам болка,
Защо сълзи в очите бледи пак блестят,
Дали отново чувства се самотна,
Знаейки как думите ти ще я наранят?
Защо отказва вече да повярва,
Че любовта ти е реалност, не мираж,
И от целувките ти страстни вече бяга,
Избухвайки в самотен, безутешен плач?
Защо не казва вече колко те обича,
Когато вчера те обсипваше с любов,
Защо от думите си страстни се отрича
И за раздяла сякаш те подготвя тази нощ? ...