boromir (Боромир)
32 436
29 сент. 2010 г., 20:15

На Рон, която не видях 

  Поэзия » Любовная
978 0 29

Скръъъц…

Извика със стон

Вратата метална

На кутията жилищна,

Която нарекох за Дом…  

От която фатална

Излезе душата ми,

Свита в сивкав балтон...  

 

Хъъъъ!  

Завладя ме със взлом

Ароматът безумен

На компот жълт от праскови,

Смесен с пот, в полутон,

Щедро бликнал, разпенен…

Сред косите ти бляскави

Страст – мечти милион…  

 

Дъъън!

Как ме гръмна!  

В този въздух загинал,

В коридорът посърнал,

С тъжни мисли пораснал,

Хладни стъпки заринал…

 

Зззъппп!

Твърде бързо изниза се.

Зад вратата метална

На кутията жилищна,

Която мъжът ти нарича свой Дом…

 

А беззвучно остана

В коридора картината -  

Ароматът ти прасковен,

Разреден с нечут стон,

Топла пот и ванилия,

От на рая градината,

Мрак, канела, кимион…

 

Запечата носът ми

Твойта дъхава визия,

За да мога в тролея,

Край трамвайната линия,

Щом край мене избухне тя,

Да ми светне в главата

и да видя те – Рон…   

© Боромир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уаааааау... колко много открих тук!
  • Запечата носът ми
    аромата на пот,
    една дъхава праскова
    и вкуса на компот.

    Стана ми едно компотено посред нощ
    Много интересен поглед, Боромир, но ми хареса!
  • Чета ти стиховете с удоволствие, ако и да не коментирам.Много майсторски и чувствени.
  • Аааа ::) Мерси! Но тя наистина предстои да се случи! Само девойките трябва да я направят
  • В коментарите стана дума нещо за "Данювата Мама..."?!
    Въпреки тежащите и по моему ненужни междуметия,
    чини ми че си се справил.
    Даже нещо повече!
    Поздрави !!!
  • Slusham!!!! (sorry za latinitsata no ne sam si v kashti)
    :::))))
  • Я се стегни!
  • :::) Не съм забравил за Данювата мама... :: Ама последните месец два грам не ми остава време за музика!
    Но ще бъде!
    Да знаиш! ::
  • ок, но малко по-късно
  • Аелла! Изгубени сме Идвай!
    Тош - а къде е тази съществена част от вдъхновението ми??? :
    И душата ми - е толкова разбъркана!!!

    ХОРА - НИЩО НЕ ЗНАМ ЗА СЕБЕ СИ :::)
  • Амиии, аз нали съм си малко задръстен, не чаткам съвсем Щото според мене една добра част от вдъхновението на Боромир е съвсем другаде
  • А.... знам ли дали е без последния ред... аз заминах в някакво съвсееееем друго измерение


    Отнесен в морето от дюните,
    Отлита студеният пясък,
    А ритъма морен на думите,
    Потъва във морския плясък.

    Замръкват децата на чайките,
    Сковава ги звездния блясък,
    До край във гнездата им майките,
    Ще чакат ги, давени в крясък...

    Мъгливо-незрими боруни,
    Се сплитат сред сухите дюни,
    Разпадат се мъртвите думи,
    Изгубили дъх помежду ни...

    П.С.
    Като каза ветрове се сетих за Фьон, Пасати, Мусони, Мистрал и разбира се за Бора и за коренищата на Бора-Боромир?
    Да не отгатнах гатанката? : Че няма да мога да заспя!

    П.С.2 http://prize.bg/t/%D0%92%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B0
  • Топло, топло, но не горещо.
    И съвсем без посления ред.
    Иииии... ами има още ветрове... Давай нататък!
  • Само възкликвам и спирам да пиша. (:
  • Коренищата на вдъхновението.... вятър....
    Това което аз асоциирам е Развигора. (сигурно няма нищо общо с това което ни казваш Аел) Който рязко скача от планината и през носа ми се хвърля в мозъка, превръща го в пихтия и ме качва по върховете на дърветата да зова самки и да крещя всяка пролет, всяка есен (нищо че не е Развигор), край морето (поривите на бриза)...
    ... и в главата ми е вятър... и всичко около мен е вятър.
    Всяка дума, която казвам е вятър, който отлита без следа...
  • хареса ми
  • Ароматът ти прасковен,
    Разреден с нечут стон,
    Топла пот и ванилия,
    От на рая градината,
    Мрак, канела, кимион…

    Преди години с една приятелка си купуваме парфюми. Аз си избирам един с аромат на ванилия.
    - Защо точно този?
    - Как защо?! Нали любовта на мъжете минава през…стомаха. Като се запозная с някой младеж, като ме прегърне, ще си спомни за чудните сладки на мама…и ще се влюби в мен.
    Мъжът ми обича люти чушки, с какъв ли парфюм съм била, когато сме се запознали…не помня. Ех, мъже…сладки като компот от прасковки!!! Да ги изядеш…с костилките!!!


  • Купонясвате си, а! Аромат на сандалово дърво, какво е това?! Виж аромат на дървени сандали, това е което се котира от балканската ни изтънченост!
  • Ако кажа думата "вятър" в целия й обхват, ще е достатъчно добра подсказка, но не зная дали ще ме разберете правилно .

    п.п. Няма нищо общо с думата "вятърничаво". Категорично!
  • Ъъъ, малко съм се разсеял. "Имаш красива душа" не е еквивалент на нищо. Но, да, Аэлла, подскажи. Барем вляза в час
  • Че душата какво си пречи с компота от праскови? И другите аромати? ::
    Подскажи Аелла, че и на мен ми стана интригуващо? :))))))
    А сандаловото дърво също е яко!
    И разни други индийски ухания
    Та "имаш красива душа" еквивалентно ли е на "миришеш страхотно" :))
  • Добрееееее!
    Сандалово дърво...

    п.п. Тоше, да подскажа ли?
  • Много интересно. В тоя сайт е прието да се казва "имаш красива душа". Аз се опитвам да вникна в твоята, човъркайки в коренищата на вдъхновението ти. Може би някога ще успея
  • Ха!
    Оригиналче!
    За което... Поздравче!
  • ХАхахаха Да бе, странно... беше направо експлозия - какви парфюми използва съседката бееее ::) Дано не я срещна, защото ще съгреша
    Благодаря дами, сладки!
    И ... варете компот от праскови - няма такъв парфюм ! :))
  • Оххххх
  • Благодаря ви И мен ме завладя ароматът на компот от праскови и силна следобедна пот, който срещнах в коридора. Кръстих я Рон... ако я видя без очи ще я позная ::))
  • Очарователно!
  • Хъъъммм! Завладя ме!
Предложения
: ??:??