На Рон, която не видях
Скръъъц…
Извика със стон
Вратата метална
На кутията жилищна,
Която нарекох за Дом…
От която фатална
Излезе душата ми,
Свита в сивкав балтон...
Хъъъъ!
Завладя ме със взлом
Ароматът безумен
На компот жълт от праскови,
Смесен с пот, в полутон,
Щедро бликнал, разпенен…
Сред косите ти бляскави
Страст – мечти милион…
Дъъън!
Как ме гръмна!
В този въздух загинал,
В коридорът посърнал,
С тъжни мисли пораснал,
Хладни стъпки заринал…
Зззъппп!
Твърде бързо изниза се.
Зад вратата метална
На кутията жилищна,
Която мъжът ти нарича свой Дом…
А беззвучно остана
В коридора картината -
Ароматът ти прасковен,
Разреден с нечут стон,
Топла пот и ванилия,
От на рая градината,
Мрак, канела, кимион…
Запечата носът ми
Твойта дъхава визия,
За да мога в тролея,
Край трамвайната линия,
Щом край мене избухне тя,
Да ми светне в главата
и да видя те – Рон…
© Боромир All rights reserved.
