10 дек. 2016 г., 02:34

На ръба на реката

1.1K 0 3

На Д.Д.

 

От детството си спомням много неща

но едно тях ме беляза за вечността,

разходките под звездите и лъчите край реката, 

придружена от вятъра и дъжда му.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е Руми...не е просто спомен, а много специален спомен...благодаря ти от сърце!
    Благодаря ти, Веси! Радвам се...
  • И на мен ми хареса !
  • Тита, тук е описан не просто някакъв спомен... щом е успяло да бележи лирическата за цяла една вечност, явно е нещо много много специално! Харесах!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...