10.12.2016 г., 2:34

На ръба на реката

1.1K 0 3

На Д.Д.

 

От детството си спомням много неща

но едно тях ме беляза за вечността,

разходките под звездите и лъчите край реката, 

придружена от вятъра и дъжда му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е Руми...не е просто спомен, а много специален спомен...благодаря ти от сърце!
    Благодаря ти, Веси! Радвам се...
  • И на мен ми хареса !
  • Тита, тук е описан не просто някакъв спомен... щом е успяло да бележи лирическата за цяла една вечност, явно е нещо много много специално! Харесах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...