10.12.2016 г., 2:34

На ръба на реката

1.1K 0 3

На Д.Д.

 

От детството си спомням много неща

но едно тях ме беляза за вечността,

разходките под звездите и лъчите край реката, 

придружена от вятъра и дъжда му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е Руми...не е просто спомен, а много специален спомен...благодаря ти от сърце!
    Благодаря ти, Веси! Радвам се...
  • И на мен ми хареса !
  • Тита, тук е описан не просто някакъв спомен... щом е успяло да бележи лирическата за цяла една вечност, явно е нещо много много специално! Харесах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...