На ръба на реката
На Д.Д.
От детството си спомням много неща
но едно тях ме беляза за вечността,
разходките под звездите и лъчите край реката,
придружена от вятъра и дъжда му.
© Тита All rights reserved.
На Д.Д.
От детството си спомням много неща
но едно тях ме беляза за вечността,
разходките под звездите и лъчите край реката,
придружена от вятъра и дъжда му.
© Тита All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...