Там всеки ден е толкова прекрасен,
събуждам се, и в кухнята на масата,
откъснати от баба до асмата,
с овошките и няколкото праскови.
Една панерка със узрели праскови
и шепа със малини и със грозде,
а внуците по бузките омазани
като кутрета плодовете глозгат.
И заедно по пътеките кирпичени,
до баба и до дядо като вятър -
един рояк деца които тичат:
Най-веселата група на земята.
© Димитър Димчев Все права защищены