Там всеки ден е толкова прекрасен,
събуждам се, и в кухнята на масата,
откъснати от баба до асмата,
с овошките и няколкото праскови.
Една панерка със узрели праскови
и шепа със малини и със грозде,
а внуците по бузките омазани
като кутрета плодовете глозгат.
И заедно по пътеките кирпичени,
до баба и до дядо като вятър -
един рояк деца които тичат:
Най-веселата група на земята.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
