Там всеки ден е толкова прекрасен,
събуждам се, и в кухнята на масата,
откъснати от баба до асмата,
с овошките и няколкото праскови.
Една панерка със узрели праскови
и шепа със малини и със грозде,
а внуците по бузките омазани
като кутрета плодовете глозгат.
И заедно по пътеките кирпичени,
до баба и до дядо като вятър -
един рояк деца които тичат:
Най-веселата група на земята.
© Димитър Димчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
