1.02.2016 г., 8:44

На село

2.1K 1 6

Там всеки ден е толкова прекрасен,

събуждам се, и в кухнята на масата,

откъснати от баба до асмата,

с овошките и няколкото праскови.

 

Една панерка със узрели праскови 

и шепа със малини и със грозде,

а внуците по бузките омазани 

като кутрета плодовете глозгат. 

 

И заедно по пътеките кирпичени,

до баба и до дядо като вятър - 

един рояк деца които тичат:

Най-веселата група на земята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

На баба Лора и дядо Димо

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...