1.02.2016 г., 8:44

На село

2.1K 1 6

Там всеки ден е толкова прекрасен,

събуждам се, и в кухнята на масата,

откъснати от баба до асмата,

с овошките и няколкото праскови.

 

Една панерка със узрели праскови 

и шепа със малини и със грозде,

а внуците по бузките омазани 

като кутрета плодовете глозгат. 

 

И заедно по пътеките кирпичени,

до баба и до дядо като вятър - 

един рояк деца които тичат:

Най-веселата група на земята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

На баба Лора и дядо Димо

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...