23 июл. 2008 г., 22:08

На сина ми

1.4K 0 4

Кога ли остаряват майките?

Когато им порастват синовете изведнъж.

Уж вчера беше бебе сладко,

а днес пред мен - голям и умен мъж.

Стараех се да дам на тебе всичко, 

което можех и което не можах за съжаление,

а искам аз от теб съвсем мъничко -

капка обич и трошичка уважение.

Аз виждам, сине, че ще станеш ти човек достоен

и че в живота ти ще преуспееш.

Върви напред с вдигната глава,

а ние с татко ти с теб ще се гордеем.

Да бъдат дните ти успешни и красиви 

и ние до тебе да се чувстваме щастливи!

9.06.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизавета Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно е . Поздрав
  • Ех, че хубаво посвещениеее Да бъде!!! Ти си добра майка, Ели, прегръдки
  • Написано е с много чувство. Много е хубаво. Хм.. Разчувства ме. Личи си когато една творба излиза от сърцето. Бъди жива и здрава, както ти, така и хората, които обичаш!

  • Хубаво пожелание!Да ви е жив и здрав и да продължава да ви радва!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...