23.07.2008 г., 22:08

На сина ми

1.4K 0 4

Кога ли остаряват майките?

Когато им порастват синовете изведнъж.

Уж вчера беше бебе сладко,

а днес пред мен - голям и умен мъж.

Стараех се да дам на тебе всичко, 

което можех и което не можах за съжаление,

а искам аз от теб съвсем мъничко -

капка обич и трошичка уважение.

Аз виждам, сине, че ще станеш ти човек достоен

и че в живота ти ще преуспееш.

Върви напред с вдигната глава,

а ние с татко ти с теб ще се гордеем.

Да бъдат дните ти успешни и красиви 

и ние до тебе да се чувстваме щастливи!

9.06.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизавета Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно е . Поздрав
  • Ех, че хубаво посвещениеее Да бъде!!! Ти си добра майка, Ели, прегръдки
  • Написано е с много чувство. Много е хубаво. Хм.. Разчувства ме. Личи си когато една творба излиза от сърцето. Бъди жива и здрава, както ти, така и хората, които обичаш!

  • Хубаво пожелание!Да ви е жив и здрав и да продължава да ви радва!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...