Jul 23, 2008, 10:08 PM

На сина ми

  Poetry » Other
1.4K 0 4

Кога ли остаряват майките?

Когато им порастват синовете изведнъж.

Уж вчера беше бебе сладко,

а днес пред мен - голям и умен мъж.

Стараех се да дам на тебе всичко, 

което можех и което не можах за съжаление,

а искам аз от теб съвсем мъничко -

капка обич и трошичка уважение.

Аз виждам, сине, че ще станеш ти човек достоен

и че в живота ти ще преуспееш.

Върви напред с вдигната глава,

а ние с татко ти с теб ще се гордеем.

Да бъдат дните ти успешни и красиви 

и ние до тебе да се чувстваме щастливи!

9.06.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизавета Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • прекрасно е . Поздрав
  • Ех, че хубаво посвещениеее Да бъде!!! Ти си добра майка, Ели, прегръдки
  • Написано е с много чувство. Много е хубаво. Хм.. Разчувства ме. Личи си когато една творба излиза от сърцето. Бъди жива и здрава, както ти, така и хората, които обичаш!

  • Хубаво пожелание!Да ви е жив и здрав и да продължава да ви радва!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...