23 дек. 2007 г., 12:05

На сина ми

1.2K 0 5

Моето малко момченце!

Колко мечти си събрал!

В тебе е сбрана надежда,

с тебе животът е цял.

 

Мисля си, знаеш ли колко

злобен, жесток е светът?

Мисля си имаш ли сила,

имаш ли злоба и хъс.

 

Сърцето ми тръпне в тревога,

душата ми цяла трепти.

Какво ли те чака след мене,

какви ли успехи, беди?

 

Но вярвам - пред теб е животът

и вярвам - велик ще си ти.

И пречки, и мъка, и бреме

аз вярвам - не ще те сломи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...