23.12.2007 г., 12:05

На сина ми

1.2K 0 5

Моето малко момченце!

Колко мечти си събрал!

В тебе е сбрана надежда,

с тебе животът е цял.

 

Мисля си, знаеш ли колко

злобен, жесток е светът?

Мисля си имаш ли сила,

имаш ли злоба и хъс.

 

Сърцето ми тръпне в тревога,

душата ми цяла трепти.

Какво ли те чака след мене,

какви ли успехи, беди?

 

Но вярвам - пред теб е животът

и вярвам - велик ще си ти.

И пречки, и мъка, и бреме

аз вярвам - не ще те сломи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...