Моето малко момченце!
Колко мечти си събрал!
В тебе е сбрана надежда,
с тебе животът е цял.
Мисля си, знаеш ли колко
злобен, жесток е светът?
Мисля си имаш ли сила,
имаш ли злоба и хъс.
Сърцето ми тръпне в тревога,
душата ми цяла трепти.
Какво ли те чака след мене,
какви ли успехи, беди?
Но вярвам - пред теб е животът
и вярвам - велик ще си ти.
И пречки, и мъка, и бреме
аз вярвам - не ще те сломи.
© Грета Станчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
