5 февр. 2010 г., 11:56

На синджир

633 0 9

Тъгата ми свободно се разходи

Всяко кътче тя преброди

Навсякъде по тялото ми мина

Пролет лято есен зима...

Опита се да ме прегърне

В тъжна сянка тя да ме превърне

Да ме размекне и да изтека

Превърна ме в река

От нежност и от топлина

Тъгата моя ужаси се

Опита се да бъде зла

Изля си яростта

Изтече със сълзите...

Изтъня - приковах я

Със синджири по ъглите

Потъпках гордостта ù

Намерих слабостта ù

Силен съм сега

А тъгата на синджир държа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А тъгата на синджир държа"
    ...............................................
    Страхотна метафора, страхотен стих!
    Възхитена съм! Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • Връзвай я здраво,Любо!
    Привет!
  • Така де
  • СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ за Селвер,Жарава,Галина,Вики,Ивон,Цветослава,Борко,Водолеея...и за всички които ще се отбият при мен.Малко на брой но качествени и азсъм доволен ,че ВИ ИМА ПРИЯТЕЛИ!!!!!
  • Твоята тъга много талантлива май...щом те превръща "в река
    от нежност и от топлина".... А ако не е на синджир, какви ли чудеса може да сътвори?! Имаш "6-ичка" от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...