На синджир
Тъгата ми свободно се разходи
Всяко кътче тя преброди
Навсякъде по тялото ми мина
Пролет лято есен зима...
Опита се да ме прегърне
В тъжна сянка тя да ме превърне
Да ме размекне и да изтека
Превърна ме в река
От нежност и от топлина
Тъгата моя ужаси се
Опита се да бъде зла
Изля си яростта
Изтече със сълзите...
Изтъня - приковах я
Със синджири по ъглите
Потъпках гордостта ù
Намерих слабостта ù
Силен съм сега
А тъгата на синджир държа
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены

Имаш "6-ичка" от мен!