5 feb 2010, 11:56

На синджир

  Poesía
631 0 9

Тъгата ми свободно се разходи

Всяко кътче тя преброди

Навсякъде по тялото ми мина

Пролет лято есен зима...

Опита се да ме прегърне

В тъжна сянка тя да ме превърне

Да ме размекне и да изтека

Превърна ме в река

От нежност и от топлина

Тъгата моя ужаси се

Опита се да бъде зла

Изля си яростта

Изтече със сълзите...

Изтъня - приковах я

Със синджири по ъглите

Потъпках гордостта ù

Намерих слабостта ù

Силен съм сега

А тъгата на синджир държа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А тъгата на синджир държа"
    ...............................................
    Страхотна метафора, страхотен стих!
    Възхитена съм! Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • Връзвай я здраво,Любо!
    Привет!
  • Така де
  • СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ за Селвер,Жарава,Галина,Вики,Ивон,Цветослава,Борко,Водолеея...и за всички които ще се отбият при мен.Малко на брой но качествени и азсъм доволен ,че ВИ ИМА ПРИЯТЕЛИ!!!!!
  • Твоята тъга много талантлива май...щом те превръща "в река
    от нежност и от топлина".... А ако не е на синджир, какви ли чудеса може да сътвори?! Имаш "6-ичка" от мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...