Тъгата ми свободно се разходи
Всяко кътче тя преброди
Навсякъде по тялото ми мина
Пролет лято есен зима...
Опита се да ме прегърне
В тъжна сянка тя да ме превърне
Да ме размекне и да изтека
Превърна ме в река
От нежност и от топлина
Тъгата моя ужаси се
Опита се да бъде зла
Изля си яростта
Изтече със сълзите...
Изтъня - приковах я
Със синджири по ъглите
Потъпках гордостта ù
Намерих слабостта ù
Силен съм сега
А тъгата на синджир държа
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
...............................................
Страхотна метафора, страхотен стих!
Възхитена съм! Поздрави за оригиналния поет!
БЪДИ!